Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2013 00:10 - Татко, каква ти е заплатата?
Автор: bacu Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3931 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 14.03.2013 00:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

 С плахо гласче и поглед, изпълнен с обожание, малкото момче посрещна баща си, докато той се прибираше от работа.


“Татко, колко ти плащат на час?” – попита го то.

Силно изненадан, той погледна към него и му каза: “Сине, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай сега. Уморен съм!”

„Но татко, моля те, просто ми кажи. Колко получаваш за един час?” – настояваше момченцето.

Бащата най-накрая се предал под натиска на малкото дете и казал: “20 долара на час.”

ОК, тогава може ли да ми заемеш 10 долара?” – усмихнато помолило момчето.

Показвайки явни признаци на гняв, бащата извикал: “Затова ли толкова настояваше да разбереш колко получавам? Върви да си лягаш и не ме занимавай повече тази вечер!”
 
 

Изминали няколко часа, всички отдавна вече си били легнали. Бащата обаче не можел да заспи. Въртял се в леглото, мислел си за разговора с обичаното си дете и вина изпълвала съзнанието му. Може би, си мислел той, детето иска да си купи нещо.

Накрая не издържал и в опит да успокои и изчисти съзнанието си, отишъл в стаята на сина си.

“Спиш ли?” – попитал го.

Все още не татко. Защо?” – промълвило момчето полузаспало.

“Ето парите, които поиска по-рано.” – казал бащата.

“Благодаря ти татко!” – зарадвало се момчето, докато бъркало с ръка под възглавницата и изваждайки още пари от там.

"Защо ми искаш още пари, когато вече имаш?" - ядосал се отново бащата.

Защото не ми достигаха, но най-накрая имам достатъчно! Имам 20 долара!” – момчето се обърнало към бащата, който гледал сина си втренчено, объркан от това, което току що беше казало . - “Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?”

Бащата замръзнал. Той сложил ръце на главата на детето си и го помолил за прошка.

Това е само предупреждение към всички нас, които работим толкова много през живота си. Не трябва да оставяме времето да се изплъзне между пръстите ни, без да сме прекарали малко време с важните за нас хора, тези, които са близки до сърцата ни. 

 



Тагове:   лични дневници,


Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. bacu - Времето ни....
14.03.2013 00:29
Дано в това забързано ежедневие намираме повече време за близките ни хора, децата ни, родителите ни .
цитирай
2. yotovava - За щастие не знам колко ми плащат на час :))))))))))))
14.03.2013 10:16
но детето ми има цялото време, което поиска. А то расте - вече е на 10 и започва да става самостоятелно... един малък мъж, който вече забравя....
цитирай
3. bacu - За щастие не знам колко ми плащат на час :))))))))))))
14.03.2013 11:54
yotovava написа:
но детето ми има цялото време, което поиска. А то расте - вече е на 10 и започва да става самостоятелно... един малък мъж, който вече забравя....

Значи си от малкото може би щастливци, които са достатъчно финансово независими, за да не знаят или да не се интересуват колко им струва/ или им плащат/ 1 час. Или пък не работиш и пак си финансово независима, независимо с чии средства :)))
цитирай
4. yotovava - Хич не съм финансово независима :))))))))))))) Работата ми е - от дъжд на вятър от две години,
16.03.2013 09:37
но пък и ние нямаме особени претенции към живота. И понеже съм абсолютен въздържател, справяме се. :)))))))
цитирай
5. bacu - Болшинството сме на същия хал :))))
18.03.2013 13:09
Освен моето семейство, помагам и на двама възрастни родители, но за сега и ние се справяме, то живота ни кара да усmяваме :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bacu
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 285037
Постинги: 125
Коментари: 56
Гласове: 110